Топлофикациите у нас имат нужда от инвестиции, за да поддържат качествена услуга и да привличат клиенти

Проблемите с цените на природния газ създават финансови главоболия на част от дружествата, като най-видими са те при столичното парно

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
1206
article picture alt description

Източник: Булфото, архив.

Всеки обича жилището му да бъде топло и приятно място за живеене, а през зимата най-удобният начин за отопление в града е чрез централното топлоснабдяване. Това ефективен и удачен метод за отопление на цялата сграда, а при добра изолация и загубите на енергия са значително по-малко. Така реално се подобрява комфорта за хората, предпазват се клиентите от високи сметки за парно през зимата, а и въздухът в градовете се запазва чист.

Именно обаче сметките се оказват сериозен проблем за хората в последно време. Причината се крие в сериозно поскъпване на природния газ у нас и в Европа през последните месеци. А когато цената на синьото гориво расте, то обикновено поскъпват и услугите на топлофикациите. Това щеше да се случи от 1 януари и у нас, като се планираше поскъпване на топлата вода и парното с между 5 и 30% в различните топлофикации. Наложеният от правителството мораториум върху цените обаче спря това шоково поскъпване за поне три месеца. Така потребителите на централното парно ще изкарат зимата със сметки, приблизително колкото са били през миналата година. Последното ще е валидно ако клиентите нямат сериозна промяна в потреблението си.

Още по темата

Замразяването на цените за крайните клиентите обаче води до проблем с финансовите потоци на топлофикациите. Причината е, че дружествата трябва да плащат повече за природен газ, а в същото време да запазят сметките на клиентите си на старите нива. Това е тежък удар върху финансите на дружествата, особено след като само преди ден КЕВР разреши поскъпване на природния газ с нови около 30% и то от Нова година. Така „сурвакането“ за топлофикациите ще започне още от февруари тази година, а с това и нови финансови главоболия.

Проблемите

Част от финансовата тежест от поскъпването ще бъде поета от държавата чрез подкрепа за енергийните дружества. Тя бе обявена в последните дни на декември от правителството на Кирил Петков и програмата те първа ще се изпълнява. Идеята е да се подкрепят енергийните компании, които също пострадаха от високите цени на енергията. Столичният кмет Йорданка Фандъкова поиска подкрепа за „Топлофикация София“, която тежко пострада от високите цени на енергоносителите.

Столичното парно е най-голямото в страната и освен цената на газа има закърнели от години проблеми, които трябва да бъдат разрешени в спешен порядък. Това посочи и анализът на американските консултанти от Black&Veatch. Според оценката им за технологично обновяване и надграждане на топлопреносната мрежа на Топлофикация София ще са необходими 860 млн. евро. Това включва подмяна на топлопроводи и вътрешни системи на ТЕЦ-овете, както и изграждане на нови отоплителни централи и когенерации. Всичко това може да се случи в рамките на следващите четири-пет години, смятат консултантите. Техният доклад бе одобрен от Столичният общински съвет, а сега се очаква да се види и неговото реално изпълнение.

Все още не е уточнено финансово откъде ще дойдат парите за модернизацията при условие, че столичното парно вече няколко години подред работи на загуба. От „Топлофикация София“ едва смогват в момента да си плащат сметките за газ към „Булгаргаз“. Задълженията им към Българския енергиен холдинг пък главоломно растат и вече са над 700 млн. лв. Дори Black&Veatch съветват топлофикацията скоростно да сключи договор за доставки на природен газ от Азербайджан. За следващия отоплителен сезон вероятно и това ще бъде достъпно за топлофикациите у нас.

Друг важен проблем си остава доверието на клиентите. То също трябва да бъде възстановено, но с високи цени на услугата това става сложна задача. Все пак през последните години столичното парно успя да подмени абонатните си станции и продължава с обновяването на топлопреносната мрежа, макар и със скромни темпове. Именно авариите по топлопреносната мрежа през зимата ядосват най-много потребителите, които остават на студено. Решението отново е в модернизация и обновяване на мрежата, както и се предлага от американските консултанти. А при една стабилна и качествена услуга, осигурена на достъпна цена, потребителите ще се увеличават, заедно с приходите.

В програмата на столичното парно занапред се предвижда и изгаряне на част от боклука на София. Това е и последният етап от проекта за завода за боклук на столицата. Макар и противоречив проектът към момента се изпълнява и след няколко години може да видим реално изгаряне на RDF отпадък и в Топлофикация София. В момента от този вид собствено и евтино гориво се възползват основно част от химическите заводи у нас в района на Девня.

Консултантите от Black&Veatch всъщност обхващат широк набор от проблеми, които има столичното парно. Макар и шокиращо да звучат тези суми, то извършването на инвестициите и модернизацията наистина ще помогне на компанията и потребителите да усетят икономическия ефект и ползите, като дори ще обуздае частично скока в цените. А столичното парно може да се превърне в модерно дружество, каквито услуги има в редица други европейски столици. 

Нужни са инвестиции в целия сектор у нас

Досега говорихме основно за столичното парно, защото то е в пъти по-голямо като потребители и дейност, спрямо останалите топлофикационни предприятия у нас. На практика всички други топлофикации в България са частни като значителна част от тях използват също за гориво природен газ. Дружествата съумяват да извършват инвестиции, а най-значими са те в последните години в пловдивската топлофикация. Там ЕВН успява да изгради нова топлопреносна мрежа, да обнови енергийните мощности и да присъединява нови потребители. Подобни вложения правят и компаниите в Бургас и Варна, за да поддържат на добро ниво топлофикационната услуга. Друга част от компаниите подготвят съоръженията си за работа на природен газ. Топлофикациите в Сливен, Перник и Русе например използваха основно въглища през зимата, за да подгряват топлата вода. Нуждата от чисти енергийни източници и зелените политики на ЕС обаче накараха компаниите да започнат инвестиции в съоръжения на природен газ. Това ще доведе в крайна сметка до по-добра услуга за хората и по-чист въздух в градовете ни.

Всички идеи за вложения в нови съоръжения и изграждане на топлопреносна мрежа обаче трябва да бъдат одобрени от КЕВР, а и да се правят така, че да не се увеличава прекалено услугата за потребителите. Това балансиране понякога е изключително трудно като пример в това отношение е Топлофикация Габрово. Тя бе на ръба на фалита именно заради високите цени на услугата.

В момента предимно общински дружества се възползват от услугите на дружеството, но при правилни инвестиции от страна на собственика, ситуацията може и да се подобри.  В противен случай ще последва съдбата на други подобни ТЕЦ-ове като този в Казанлък например, който бе унищожен през годините назад.  

Новите топломери чукат на вратата

За потребителите в следващите години се очертават нови предизвикателства, но и удобства. От Европа настояват всички измервателни уреди занапред да имат опция за дистанционен отчет. Това наложи в българското законодателство да залегне разпоредба, според която от 2025 г. във всички нови сгради ще се слагат топломери, водомери, електромери и газови разходомери, които да са с опция за дистанционен отчет. До началото на 2027 г. пък във всички сгради у нас уредите за отчет трябва да имат такава възможност. А ползите при топлофикациите? В този момент ще отпаднат прогнозните сметки за парно и ще бъде ясно всеки апартамент колко точно енергия потребява. Така всеки ще заплаща реалната консумация на дома си и ще отпаднат изравнителните сметки през лятото. Чрез дистанционните уреди реално ще се спре и порочната практика „кражба на топлоенергия“, която все още не е изкоренена в столицата. Това ще доведе и до край на разправиите в блока кой колко има да плаща за сградна инсталация.

Разбира се тези нововъведения си имат своята цена. Топлинните счетоводители вече започнаха да предлагат само дистанционни топломери за клиентите си, като цените за подмяна на уредите на двустаен апартамент достигат до около 200 лв., сочат сметките. Понеже сумата е непосилна за социално слабите хора у нас, то държавата трябва да измисли механизми как да подкрепи тези семейства или да предложи на хората безплатна подмяна на уредите. Тези политики те първа ще се въвеждат но идеята е услугата топлофикация да остане достъпна и все повече хора да се убедят от ползите ѝ в следващите години.

В противен случай нищо добро не чака градовете у нас. При лошо качество на услугата хората ще използват твърдо гориво за отопление, а това вреди ужасно на въздуха в градските агломерации. Вариантът с отопление на бойлер и климатик също не е евтин, а газовата мрежа не се развива в райони, които са топлофицирани. Споровете за отоплението на общите части също ще останат, а това вреди както на самата сграда, така и на отношенията между хората.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща