Край на европарите за депониране на отпадъци

Оттук нататък през следващия период на програма "Околна среда" няма да се финансира изграждането на депа. Идеята по новите правила на ЕС е възможно най-малко боклук да попада на сметищата. От всички 53 регионални депа в страната, които изградихме последните 10 години голяма част от тях запълват капацитета си, но най- драматично е положението със седем от тях, които са на до 80% от своя капацитет. Това съобщиха за Dir.bg от Министерството на околната среда и водите.

Причините затова са липсата на политика и на инсталации за сепариране, за компостиране и за биоразградими отпадъци, поради което се налага по-голямото количество отпадъци вместо да се преработва да отива на депото. За тези общини, които запълнят капацитета на депата си обаче няма да има пари за нови клетки и те трябва да ги финансират сами, а това е сериозна инвестиция. Местните власти трябва все по-усилено да мислят как да намалят отпадъка така, че минимална част да стига до депата. Още повече като знаем, че до 2030 г. според европравилата трябва само 10 на сто от боклука да отива за депониране.

Какво постигна за 10 години таксата за депониране?

От 2011 г. (вече повече от 10 години) беше въведена такса депониране или т.н. отчисления за депониране. Целта беше да се насърчат общините да намалят количествата на отпадъците, които депонират като въвеждат разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци. Отчисленията са част от таксата битови отпадъци.

 
Това е такса, която общините плащат за всеки тон депониран отпадък в сметка към Регионалните инспекции по опазване на околната среда (РИОСВ). Тези средства до преди две години бяха блокирани и можеха да се ползват само за дейности по управление на отпадъците след специално разрешение на регионалните екоинспекции. Но от началото на COVID-19 пандемията общините настояха и беше позволено тези средства да се ползват и за други дейности като например дезинфекция и почистване. Според екоминистерството това обаче намалило вноските на общините по сметките на екоинспекциите с аргумента, че ще се използват за дезинфекция. А това забавя изпълнението на целите за разделното събиране и рециклирането на отпадъците. Затова ще е добре тези средства от следващата година отново да могат да се ползват само за дейности, свързани с управлението на отпадъците.

Общините не внасят таксата по сметка на екоминистерството

В момента има 15 общини, които не са внасяли отчисления за депониране, което по 5-6 млн. лева на община прави над 70 млн. лева.

Само преди няколко дни обаче в Държавен вестник бяха обнародвани промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, който касае Закона за управление на отпадъците. Според промените и през 2022 година тези пари няма да бъдат блокирани в МОСВ и могат да се ползват за дейности, свързани с дезинфекция и почистване. Това са дейности, свързани с управлението на отпадъците и чистотата в общините, коментира Десислава Стойкова от Националното сдружение на общините в България.

Използват ли общините парите за дейности по разделно събиране и рециклиране?

За общините беше важно тези средства да не бъдат блокирани по сметки на РИОСВ, за да могат да ги използват свободно без да искат специално разрешение от структурите на екоминистерството. Важното е да се подчертае, че това са пари на общините и те не са длъжници на никого, каза Стойкова. Общините, които не внасят, са изпълнили задълженията си по сепариране и оползотворяване на отпадъците и затова няма нужда да блокират тези средства, коментираха от НСОРБ. Целта на промените е да не се стига до увеличаване на таксата битови отпадъци. Отчисленията след решение на Общинския съвет могат да се използват само за дейности, свързани с управлението на отпадъците, категорични са от НСОРБ. Важното е, че процедурата сега е по-облекчена, отчитат от сдружението на общините.

През тази година вече отчисленията стават 95 лева на тон депониран отпадък и няма повече да бъде увеличавана. Таксата се увеличаваше поетапно като преди две години плавното й нарастване беше разсрочено до 2022 година заради пандемията. Целта беше нарастването да бъде по-плавно за общините, а и да бъдат изградени междувременно по програма "Околна среда" планираните компостиращи и сепариращи инсталации. Процесът обаче се забави и много инсталации не бяха изградени навреме, което доведе и до проблема със запълване на голяма част от депата. По данни на екоминистерството от 2020 г. тези отчисления се движат около 130 млн. лева годишно.

Средствата, събрани от отчисленията, могат да се използват само за инвестиции в инсталации за третиране и намаляване на депонирането.

Въпреки това тези средства не са достатъчни за изграждане на нови клетки на запълващите се депа, затова общините трябва да направят всичко възможно да намалят отпадъците за депониране.

Къде отидоха инвестиции за милиони за по-малко отпадъци по сметищата?

За общините, които изпълняват целите за рециклиране и отклоняване на биоразградимите отпадъци от депата, отчисленията се намаляват с по 50%. Към момента с европейско финансиране по Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) и от бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) са изградени 53 регионални системи за управление на битовите отпадъци. По ОПОС 2007-2013 г. изградените инсталации за предварително третиране са 18 компостиращи, 11 сепариращи и 1 анаеробна. В настоящия програмен период ОПОС 2014-2020 г. са подписани договори да изграждане на 35 компостиращи, 19 сепариращи и 3 анаеробни инсталации (Благоевград, Русе и Бургас) за над 500 млн. лв. Оказва се обаче че за изграждането на инсталацията в Русе има сериозни проблеми. Със средства от бюджета и частни инвестиции са изградени 15 инсталации за предварително третиране. Общо до края на 2021 г. в страната се очаква да работят 53 инсталации за компостиране за зелени отпадъци, 45 регионални съоръжения за сепариране/предварително третиране и 4 инсталации за анаеробно разграждане.

България още не е закрила и рекултивирала всички стари сметища

Отделно страната ни е в наказателна процедура заради това, че не е закрила и рекултивирала старите си сметища. През юли миналата година България беше уведомена, че ще бъде изправена пред Съда на Европейския съюз. В предходните пет години все още не бяха рекултивирани 43 от депата за неопасни отпадъци (при 113 постановени през 2015 г. от Съда на ЕС). По последна информация на МОСВ от края на миналата година е приключила техническата рекултивация на 32 от оставащите 43 депа, с което България постига намаляване на размера на санкцията, която страната ни ще заплаща.

Така обшият брой на рекултивираните депа от май 2021 г. до момента е вече 32: Челопеч, Роман, Брезник, Бургас, Брацигово, Копривщица, Пордим, Белоградчик, Стара Загора, Елена, Димово, Чирпан, Ветрино, Трекляно, Гулянци, Долна Митрополия, Земен, Костенец, Ковачевци, Павликени, Невестино - 2 бр., Долни Дъбник, Бяла (Русе), Несебър, Гълъбово, Велико Търново, Казанлък, Поморие, Белоградчик, Самоков, Полски Тръмбеш. В заключителна фаза на изпълнение са проектите за рекултивация на още 6 депа: Трън, Батак, Сапарева баня, Рила, Трявна, Малко Търново. Очакваше се те да бъдат завършени до края на годината. Към момента за останалите незатворени депа все още текат процедури и те няма да могат да прекратят дейността си тази година.

Тепърва ще видим ще има ли промяна в такса смет и

ще се въведе ли и у нас депозитна система

Амбицията на екоминистерството е до две години да се промени начина, по който се плаща такса смет. Идеята е това да се случи две години след излизането на данните от преброяването, за да има по-ясна информация за броя на членовете във всяко домакинство, което ще послужи за основа за определяне на новата такса смет според количеството.

Министерството трябва да подготви методиката или възможните варианти, по които това да се случи. На ход са общините. Другата голяма промяна в сектора на отпадъците, която министерството планира да въведе е депозитната система, която да събира 90% от пластмасовите бутилки, алуминиеви кенчета и стъклени бутилки. Но това трябва да е ход на бизнеса, категорични са от екоминистерството. На ход е бизнеса. Ако и гражданите бъдат информирани достатъчни добре какво да правят, за да намалят отпадъците си може и да успеем да постигнем 90% повторна употреба и рециклиране за сметка на само 10% депониране на боклука.