Двоен стандарт: Концентрацията на 48 MW в сделката на Самсунг не е проблем, 26 MW при сделката ЧЕЗ - Инерком заплашват конкуренцията

Енергетика / Анализи / Интервюта
Галина Александрова
3004
article picture alt description

Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ е разрешила отведнъж и без проблеми в края на миналата година сделката за продажба на активите на “Самсунг Си енд Ти Корпорейшън”, става ясно от съобщение на сайта на КЗК. Корейската компания изгради в България през 2012 г. 6 големи соларни парка, които сега продаде.

Информацията за одобряването на тази сделка и блокираното придобиване на активите на ЧЕЗ в България от Инерком напълно резонно поставя въпроса за двойния стандарт, който прилага КЗК при решаването на два идентични казуса.

Сделката за активите на Самсунг

Сделката е за фирмите на “Самсунг Си енд Ти Корпорейшън” в България, които притежават соларни паркове с обща мощност 42.9889 мегавата:  "Агриплам" - 4 MW, “Веселиново Енерджи” 3.988 MW, “Екоенерджи Солар” - 10 MW, “Екосолар” - 15 MW, “Мениджпроект” - 4 MW, “Солар парк” - 2 MW и “Фиштрейд” - 4 MW.

Това е най-голямата сделка с продажба на такъв тип централи, работещи с възобновяеми енергийни източници от 2012 г. насам.

Купувачи са чешката “Портанеро Инвест СЕ” (Portanero Invest SE) и “КейГал И Ес Пи Еф 4 холдинг”, регистрирана в Люксембург. “Портанеро Инвест СЕ”  е под прекия контрол на неговия единствен акционер “Микроникс Груп СЕ” със собственици Радек Мареш и Милослав Мареш. В България търговската дейност на Групата Микроникс е свързана с оперирането на една централа на биогаз от 1.5 MW и два фотоволтаични парка с обща  инсталирана мощност 5.26 MW - на дружеството "Солар - Две" с 2.38MW и на "Солар - Три" с 2.88 MW.  

С решение № 1445 от 20 декември 2018 г. КЗК разрешава концентрацията между предприятията чрез реализирането на сделката.

Според КЗК сделката, при която след придобиването общата инсталирана мощност на соларните инсталации е 48.22 MW, а пазарният дял от инсталираните мощности във ФЕЦ става 4.65%, няма да доведе до пазарно положение, водещо до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на пазара.

Казусът със сделката ЧЕЗ - Инерком

И тук веднага възниква паралел с решението от 19.07.2018 г., с което КЗК забрани концентрацията между предприятия чрез придобиване на контрол от страна на „Инерком България” ЕАД  върху дружествата от групата на „ЧЕЗ“ а.с. в Република България .

Антимонополната комисия аргументира решението си за спиране на сделката така: "В конкретния случай КЗК счита, че с осъществяването на планираната сделка придобиващата контрол група, в качеството си на производител на електрическа енергия от фотоволтаици, ще има съществено предимство пред останалите производители на електрическа енергия от ФтЕЦ".

Фактите обаче показват, че при казуса с придобиването на активите на ЧЕЗ от Инерком България  общата инсталирана мощност, и делът на дружествата в производството на електроенергия от ФЕЦ, са около два пъти по-малки от тези при сделката за активите на Самсунг.

Инсталирана мощност на Инерком е 21, 348 MW, а на ЧЕЗ – 4, 879  MW или общо 24, 227 MW. Пазарният дял на "Инерком" е около 2%, а на ЧЕЗ - около 0,5%. Това прави общ пазарен дял от около 2,5%. (за сравнение общия пазарен дял при сделката със Самсунг е 4,6 %)

Според самата КЗК пазарен дял под 15% не е притеснителен.

Анализът на КЗК

В своето решение по казуса с продажбата на активите на Самсунг КЗК установява, че има припокриване между предприятията, участващи в концентрацията, на пазара на производство на електроенергия от фотоволтаици. Антимонополната комисия се позовава на трайно установената  европейска практика и определя, че съответния пазар е пазара на производство и доставка на електрическа енергия на пазара на едро. Това включва общо произведената електрическа енергия независимо от използваната технология и първичния енергиен източник.

В този случай делът на произведената еленергия от всички инсталирани мощности след придобиването на активите на Самсунг е 0.42%.

За сравнение - делът на енергията от предприятията на ЧЕЗ и Инерком на пазара на електрическата енергия на едро е направо незначителен - 0,22%.

Въпреки всичко това при сделката Инерком-ЧЕЗ, КЗК приема, че при производството на енергия от фотоволтаици има припокриване на дейността на участващите в концентрацията и стига до заключение, че се създава господстващо положение с общ пазарен дял от 2,5 %. При казуса ЧЕЗ - Инерком е въведен и един необичаен   критерий „нарушаване на национална сигурност“, което наистина е авангардно въведение в практиката при разрешаване  на концентрации, коментира икономистът Величка Маринова от Blogger.

КЗК: "Става въпрос за различни сделки"

В отговор на въпроса дали няма двоен стандарт по отношение на сделката за придобиване на фотоволтаичните мощности от Самсунг от една страна и сделката ЧЕЗ/Инерком от друга, председателят на КЗК Юлия Ненкова каза, че става въпрос за две съвсем различни по същност сделки.

Освен това при сделката ЧЕЗ/Инерком става въпрос за „вертикална концентрация“. „Ние сме я забранили. Чакаме решението на съда“, каза председателят на КЗК.

Т.е. позицията на КЗК е, че сделката по казуса с активите на ЧЕЗ е по-различна, защото поражда и вертикални ефекти на пазарите, разположени надолу по веригата, а именно: пазарите на разпределение на електрическа енергия, на снабдяване/доставка на електрическа енергия, на търговията с електрическа енергия и на свързаните с търговията услуги по координиране на балансиращи групи”.

Икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономиката определя аргументът за вертикална интеграция като абсурден. Ето какво казва той в свой анализ за решението на КЗК по казуса ЧЕЗ - Инерком: "Както по закон, така и според европейското законодателство, такава е забранена, поради което всички дейности на ЧЕЗ – производство, разпределение и достъп, търговия, обществено снабдяване с ел. енергия са отделени в отделни дружества. Ако според КЗК наличието на един собственик на компании, които извършват почти всички дейности по веригата е вертикална интеграция, същото трябва да се отнася и за другите два собственика на електроразпределителни предприятия – ЕВН и Енерго Про. Нещо повече – същото трябва да се отнася и до БЕХ, в който влизат производители на ел. енергия, ЕСО, която осигурява пренос и достъп до мрежата на високо напрежение, както НЕК, която предоставя обществена доставка и търговия. Още повече – само в рамките на НЕК са концентрирани производство, обществена доставка и търговия на ел. енергия. И още повече – при покупката на активите на Е.ОН от Енерго Про ситуацията беше същата, даже генериращите мощности бяха по-високи в сравнение с тези на Инерком и ЧЕЗ, но КЗК не видя проблем. Тогава защо в момента има такъв?

 "Идеята, че понеже новата група притежава генериращи мощности, разпределителна мрежа и предоставя услуги по обществено снабдяване с ел. енергия ще може да се възползва от това е съвсем разведена с реалността. Дори и самата КЗК обръща внимание, че само ФЕЦ на ЧЕЗ е присъединен към разпределителната мрежа на ЧЕЗ, докато ФЕЦ на Инерком са присъединени към разпределителната мрежа на ЕВН. Тогава по какъв начин се говори за вертикално интегриране?! По същата логика всеки собственик на генериращи мощности, който притежава и търговец на ел. енергия, може да се счита за вертикално интегрирано предприятие, което очевидно няма как да е вярно", коментира Калоян Стайков.

Непредвидимата среда - бич за инвеститорите

Двойният стандарт в решаването на два идентични казуса е очеваден, което  води негативи за страната ни. На първо място, застрашена е репутацията на България като държава с пазарна икономика. Едно незаконосъобразно решение, взето от държавен регулатор, говори много на инвеститорите.

Нарушава се предвидимостта на бизнес-средата, което е неблагоприятно за бизнес климата. Такива решения, които са неочаквани, тъй като не са базирани на фактите, логиката и закона, карат инвеститорите да заобикалят съответната държава. Защото на практика се оказва, че ако придобиеш активи, държавата в лицето на регулаторните си органи все ще се измисли повод те да не могат да бъдат продадени, въпреки желанието на двете страни по сделката.

Не се оценява и ефектът от финансови искове от страна на засегнатите страни към българската държава. А те вероятно също ще станат част от историята на това решение на КЗК. Дори и съдът да отмени решението по казуса ЧЕЗ -- Инерком, забавянето на сделките също струва пари на участниците и няма как те да не си ги поискат от държавата, сиреч от данъкоплатците .

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща