Водородната политика на ЕС е заплетена в сложна рамка, а това стресира инвеститорите

Политическият режим на ЕС е предназначен да стимулира както предлагането, така и търсенето на водород, но в крайна сметка може да обезсърчи корпоративния апетит към риска, необходим за достигане до окончателно инвестиционно решение

ЕС е близо до финализиране на регулаторен режим, предназначен да стимулира растежа на своята водородна икономика. Но цифрите на индустрията посочват, че някои аспекти ще трябва да бъдат преразгледани през следващите няколко години, ако блокът иска да стимулира сектора да се конкурира в световен мащаб.

ЕС е дом на 201 проекта с над 20 MW на етап меморандум за разбирателство, според данни на МАЕ, но само 19 проекта са получили окончателно инвестиционно решение (Final investment decision (FID) – и нито един, който изисква изтегляне от трета страна. „По отношение на суровия брой предложени проекти и съобщения, има много повече проекти в ЕС спрямо САЩ. Но Амрика има повече проекти, които преминават към FID “, обяснява Дарил Уилсън, изпълнителен директор на индустриалния орган Hydrogen Council, цитиран от Hydrogen Economist.

Това отчасти се дължи на сложността на разпоредбите на ЕС в сравнение с други юрисдикции в света. Режимът като цяло попада в три области на законодателството: сертифициране, стимулиране от страна на предлагането и стимулиране от страна на търсенето.

Сертифициране

Сертифицирането отдавна е идентифицирано от индустрията като ключова част от политическия пъзел.

Тази година Европейската комисия най-накрая прие два делегирани акта, определящи какво означава възобновяем – известен също като зелен – водород. Актовете налагат строги правила относно времевата и географската корелация на възобновяемите активи и активите на електролизера, предназначени да гарантират, че използването на възобновяема енергия за производство на водород не води неволно до повторно карбонизиране на електрическите мрежи. Но в съчетание с цените на електроенергията в Европа, които вече са по-високи, отколкото другаде по света, правилата ще направят скъпо изграждането на проекти в ЕС, смята Дан Фелдман, партньор в адвокатската кантора King & Spalding.

„Създаването на проекти в Европа не е лесно. Електричеството е скъпо и правилата за това какво се счита за зелено електричество са строги“, казва той. „Когато погледнете цената и сложността, хората може да стигнат до заключението, че вносът на суровината изглежда е по-лесен“. Допълнителните правила ще се прилагат и за страните вносителки. Но по-простите разрешителни режими, по-добрите възобновяеми ресурси и по-евтините разходи за електроенергия може да направят по-вероятно разработчиците да получат финансиране на проекти за внос, добавя Фелдман.

Доставка

Режимът на политиката от страна на предлагането произтича от целите на ЕС за 10 милиона тона годишно вътрешно производство и 10 милиона тона годишно внос до 2030 г. Блокът наскоро създаде „Водородна банка“ с първоначален транш от 800 милиона евро (878 милиона долара) от своя Иновационен фонд.

ЕС все още се консултира относно точния механизъм за подкрепа, но потвърди, че банката ще предложи на производителите плащане с фиксирана цена за кг произведен водород за максимум десет години работа. Първите пилотни търгове са в процес на проектиране и трябва да стартират през есента на 2023 г. с предложен таван от 4 евро/кг водород. Участниците в търга не могат да спечелят повече от 33% от наличния бюджет и трябва да имат размер на проекта от поне 5MW.

Но банката е недостатъчно капитализирана и ще се бори да осигури участие и от други участници, според Даниел Фрайле, главен политически директор в индустриалната асоциация Hydrogen Europe. „800 милиона евро, отпуснати от Комисията на Hydrogen Bank, са нищожни неща. Така че в крайна сметка ще стане въпрос за влагане на повече пари чрез механизма“, смята той. „Трябва също така да направим отстъпки за намаляване на строгостта на определението за възобновяем водород [в делегираните актове], или ми е трудно да видя как проектите ще бъдат финансирани“, добави Фрайле.

Експертът отбелязва, че Европейската комисия има възможност да преразгледа делегираните актове през 2028 г. и преразглеждането ще направи преглед на това дали индустрията е в състояние да постигне целите за 2030 г. или не.

„Предвиждам, че след една година ще имаме много пазарни доклади, които казват, че „цената е скъпа“ и „не постигаме целите си“, а политиците ще преразгледат правилата“, смята той. Подобна схема на Hydrogen Bank, предлагаща на разработчиците на проекти премия за зелен водород, вече беше стартирана в Германия от НПО посредника H2Global.

Първият търг през декември миналата година се съсредоточи единствено върху вноса на зелен амоняк, зелен метанол и устойчиво авиационно гориво (SAF), а не върху местно производство. Това беше постановено от германското министерство на икономиката и климата BMWK, което осигури финансирането за търга.

Ако вторият търг бъде отворен за местни производители, изпълнителният директор на H2Global Тимо Болерхей твърди, че има много проекти, които ще предизвикат интерес.

„Ако погледнете чистите числа, за които говорим през следващите няколко години, ще имаме нужда от внос и местно производство. Не се съмнявам, че ще получим интерес от местна страна, ако финансиращи органи като BMWK позволят това“, обясни той пред изданието.

Търсене

Стимулирането от страна на търсенето попада в специфични за сектора цели за промишлеността и секторите на автомобилния транспорт, както и цели за авиацията и корабоплаването, които все още предстои да бъдат решени. Законодателите се съгласиха, че 42% от водорода, използван в промишлеността, трябва да идва от възобновяеми горива от небиологичен произход (renewable fuels of non-biological origin (RFNBO) до 2030 г. и 60% до 2035 г. И те са поставили обвързваща комбинирана подцел от 5,5% за усъвършенствани биогорива и RFNBO в дела на възобновяемите енергийни източници, доставени на транспортния сектор до 2030 г. В рамките на тази цел има минимално изискване от 1% от RFNBO.

Междувременно продажбата на пътнически автомобили с двигатели с вътрешно горене ще бъде забранена от 2035 г. Регламентът за инфраструктурата за алтернативни горива (Afir) налага изграждането на поне една станция за зареждане с газообразен водород на всеки 200 км по протежение на планираната Трансевропейска транспортна мрежа, както и по една за всеки градски възел до края на 2030 г. Всяка станция за зареждане с гориво трябва да има капацитет за доставка на водород от 1 т/ден.

Законите RefuelEU за въздухоплаването и FuelEU за морския транспорт все още не са договорени. Европейският съвет предлага доставчиците на гориво за самолети да бъдат задължени да предоставят минимален дял от 20% от SAF до 2035 г., а за плавателни съдове над 5000 t да намалят интензитета на парникови газове с 31% до 2040 г.

Въпреки това, всички тези мандатни цели от страна на търсенето ще стимулират само 4,4 милиона тона/годишно търсене през 2030 г., според изчисленията на Hydrogen Europe, оставяйки въпроси около това кои сектори ще използват останалите 15,6 милиона тона/година водород.

„Има доста значителна разлика между това, което ще бъде необходимо от страна на търсенето от обвързващите цели и целта от 20 милиона тона/годишно, поставена от страната на предлагането“, смята и Фрайле.

Европейската комисия се надява, че силните ценови сигнали от схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS) ще помогнат за намаляване на разликата в разходите между използването на сив водород и зелен водород за сектори от страната на търсенето. Промишлените сектори в СТЕ ще бъдат изложени на все по-силни ценови сигнали, тъй като безплатните квоти постепенно се премахват през следващите няколко години, докато автомобилният транспорт ще бъде включен в паралелна система за търговия с емисии (СТЕ 2) от 2027 г.

Но СТЕ изпраща пословично променлив ценови сигнал и за фирмите е трудно да правят дългосрочни планове въз основа на политиката, според Fraile.

„Според мен СТЕ не е достатъчно силен сигнал за индустриалците да се ангажират да изместят сивия водород със зелен. Може да е достатъчно силно, за да измести сивото със синьо“, казва той.

Реалността

Резултатът от всички тези законодателни актове е сложна политическа среда, която отразява общото отношение към риска в рамките на ЕС, категоричен бе Уилсън.

„Всяка юрисдикция действа според собствената си култура, история и начин на правене на нещата. Имате много прост, основан на данъчни стимули, предприемачески подход с големи числа в САЩ. И имате този съвместен консенсусен подход с много правила и сложност, идващ от Европа“, казва той.

Опасността е, че този по-предпазлив, основан на консенсус подход в ЕС може да попречи на проектите да стигнат до окончателно инвестиционно решение, според Фелдман. „Реалността е, че е много трудно да вземеш истинско инвестиционно решение и да започнеш строителство“, казва той. „Проектите, които стигнаха до това решение, са предприемачески. Те гледат на търсенето, което е налице, и не чакат непременно всеки малък риск да бъде блокиран, преди да продължат напред и да натиснат бутона“, добави специалистът.