RystadEnergy: Западът ще трябва да вложи поне 700 млрд. долара, за да изгради собствена вериги за доставки за чиста енергия
Регионалните вериги са невъзможни поне до 2030 г. поради твърде малките и закъснели инвестиции
За да се борят с господството на Китай в глобалните вериги за доставка на чиста енергия, западните страни се опитват да изградят свои мощности за производството й, за да осигурят надеждни и достъпни доставки. Тези усилия обаче може да са твърде малки и твърде закъснели, констатира в свое проучване Rystad Energy. Според анализаторите от компанията увеличаването на мощностите на западните страни ще струва до 700 милиарда долара и няма да има значимо въздействие поне до следващото десетилетие.
Изследването се отнася до необходимите разходи за изграждане на вътрешни вериги за производство и доставка на материали ( обработката им, рафинирането и съответно производството им) за слънчева и вятърна енергия, както и батерии , които са в основата на бъдещата енергийна система. Общата сума, необходима за тези сектори на западните страни се изчислява на 700 милиарда долара.
Повишаването на фокуса на Запада върху енергийната сигурност, след като Русия нахлу в Украйна в началото на 2022 г., накара правителствата да поемат по-голяма отговорност по отношение на веригите за доставки на възобновяеми и чисти технологии. Китай доминира например в производството на клетки за слънчеви централи и батерии, но опасенията за сигурността накараха ЕС и САЩ да заложат големи планове за преодоляване на тази зависимост.
Да се разчита на един-единствен търговски партньор за суровини или за производство е рисковано. Тъй като енергийният преход се ускорява, расте и търсенето на достъпни мощности за чиста енергия. Западът трескаво се опитва да разбие укреплението на Китай по веригата за доставки, да повиши мощностите и намали разходите. Това обаче е трудна битка за страните и ще са необходими много години и значителни инвестиции, така че да има въздействие, коментира Audun Martinsen, ръководител на проучването на веригата за доставки, Rystad Energy.
В допълнение към вътрешното си осигуряване на суровини, Китай разчита и на добив в други страни. Китай е инвестирал в африкански проекти за добив на редкоземни минерали, включително на литий в страни като Намибия, например. Това ще увеличи глобалното предлагане, но само няколко са държавите, в които се намират повечето от минералните находища, необходими за гарантиране на веригата за доставки на възобновяема енергия. Количествата от голяма част от редкоземните елементи могат да бъдат извлечени от нови и съществуващи находища, въпреки че разходите за добив биха били по-високи. Проблемът не е толкова в разширяването на капацитета за добив, колкото в прекъсването на търговските пътища на тези материали, така че те да се окажат в места за обработка и производство извън Китай, ако другите страни искат да намалят зависимостта си от контролираните от Китай материали.
Способността да се обработват, рафинират и произвеждат материалите за чиста енергия ще изисква значителни инвестиции, преди да се изгради надеждна верига за доставки.
Годишните инвестиции на континентален Китай в изграждането на неговия производствен и преработвателен капацитет се покачиха от 10 милиарда долара през 2016 г. на 140 милиарда долара през 2023 г. В резултат на това капацитетът за слънчеви фотоволтаични мощности нарасна от 14 гигавата (GWac) до 850 GWac, а капацитетът за клетките за батерии скочи от 126 гигаватчаса (GWh) на 1550 GWh. За сравнение, комбинираните годишни инвестиции във всички други държави са нараснали от едва 7 милиарда долара през 2016 г. до 20 милиарда долара през 2023 г.
ЕС и САЩ се опитват да изравнят условията чрез различни политики и програми. Законът за намаляване на инфлацията в САЩ даде ход на няколко нови инициативи, включително бяха осигурени безвъзмездни средства за насърчаване на изграждането на мощности за клетки за батерии, соларни модули, производство на компоненти за вятърни централи. Въпреки това, наборът от проекти извън Китай е по-малко от една четвърт от инвестициите, необходими за пълното изолиране на тази страна. Като цяло са необходими 700 милиарда долара инвестиции в добив и производство, за да се прекъсне китайското господство на тези пазари.
Освен това изпреварващо място при производството и добива, Китай има ноу-хау и предимство в интелектуалната собственост, тъй като китайските компании притежават безброй патенти и са начело по отношение на разработването на нови технологии. Това също ще забави скоростта, с която ЕС и САЩ могат да наваксат изоставането и ще трябва изместят графика си за самодостатъчност към 2030-те години. Ще е необходимо също широкомащабно рециклиране на минерали, включително и на изведено от експлоатация оборудване. ЕС се стреми да осигури 25% от търсенето на минерали от рециклиране.