Бисер Петков, ФнФ: Изпълнението на финансови инструменти през изминалия програмен период е довело до увеличаване на БВП на страната с 2,8%

Над 1 млрд. лв са влязли в икономиката от Фонд на Фондовете (ФнФ)  през изминалия програмен период като по този начин са подпогнати 3200 предприятия. Това стана ясно по време на официално отчетно събитие на свършената работа от Фонда на фондовете (ФнФ) през програмния период 2014 – 2020 година. Събитието се проведе в Аулата на Софийския университет. В него участие взеха зам.-ректоът на Софийския университет Стоян Шишков, Йорданка Чобанова – ръководител на представителството на Европейската комисия (ЕК) в България, Николай Генчев, председател на Надзорния съвет на ФнФ, председателят на УС на ФнФ Бисер Петков, изпълнителните директори и членове на УС на ФнФ Виктория Христова и Павел Лисев.

„В Министерството на иновациите и растежа успяхме да постигнем една перфектна буря в предприемаческата екосистема в България“. Това обяви зам.-министърът на иновациите и растежа Красимир Якимов. Той посочи, че никога досега в историята на управлението на европейски средства в България не е имало такъв голям ресурс за бизнеса и очерта как е протекло финансирането и набирането на ресурс от ФнФ през изминалия програмен период. „В края на 2022 г. с политическа воля и активен диалог с ЕК България е успяла да договори ресурс за Министерството на иновациите и растежа в общ размер на 5 млрд. лв. Тези пари са по две програми – за „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ с общ бюджет от 3 млрд. лв. и програмата за „Научни изследвания и иновации“ – с бюджет малко над 2 млрд. лева“, каза Якимов.

„След това в началото на 2023 г. в рекордно кратък 1,3 млрд. лв. са насочени към ФнФ с цел той да ги управлява, структурирайки ги в дългови и дялови инструменти. За целта са сключени две споразумения между Фонда и Министерството на иновациите и растежа“, обясни зам.-министърът на иновациите.

По думите му по-късно през лятото на 2023 г. финансовият мениджър сключва споразумение с управляващия орган на програмата за региони в растеж към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, благодарение на която е получил мандат да управлява и структурира фондовете за градско и регионално развитие с общ бюджет от над 460 млн. лева.

В резултат на всичко това в края на 2023 г. започва и поетапното отключване на ресурсите. Якимов отчете, че първата процедура – за подбор на фонд мениджъри към така наречения „Фонд предпримачество” с общ бюджет от 100 млн. евро – се радва на изключителен интерес. За три обособени позиции са кандидатствали над 20 екипа. Процедурата е в много напреднал етап и през второто полугодие ще бъдат избрани новите фонд мениджъри, които на свой ред ще структурират дяловите фондове, така че в максимално кратък срок парите да стигнат до бизнеса.

Якимов обяви, че ФнФ разработва активно нови финансови инструменти. Той очаква, че през следващите седмици ще започнат да бъдат обявявани поетапно поръчки за подбор на финансови инструменти за фондовете за градско развитие, за дълговите инструменти за кръгова икономика. Ще има възможности за кандидатстване и за дяловия инструмент за иновации в предприятията, както и за дългоочаквания фонд за технологичен трансфер, който има за цел да изгради стабилен мост между науката и бизнеса.

В края на изказването си Якимов призова предприемачите да бъдат активни в новия програмен период.

„Чрез финансовите инструменти на Европейския съюз развихме потенциала на предприятията, увеличихме заетостта и помогнахме за развитие на регионите“. Това каза Йорданка Чобанова.

„България има потенциала да управлява над 2 млрд. лева от кохезионните средства на Евросъюза в този програмен период, като помогне за постигане на широките цели на ЕС - стимулиране на устойчивия растеж и енергиен ефективен преход. Чрез ангажираността на ЕК и съвместното сътрудничество можем да продължим да надграждаме постигнатото“, каза Йорданка Чобанова.

Фондът на фондовете управляваше по време на предходния програмен период 1 млрд. лв. ресурси при споделено управление между 15 финансови инструмента, които достигнаха до 3200 бенефициенти - малки и средни предприятия. Тези фирми работиха за подобряване на градската инфраструктура, в сферата на екологията, селското стопанство, хранително-вкусовата индустрия и други. България демонстрира и пое ангажимент да подкрепи предприятията в тежката ковид криза и това беше решаваща подкрепа за много от предприятията“, посочи тя.

„Ако предходният програмен период мина при ниски и нулеви лихви, сега виждаме, че лихвите се вдигат и се променя достъпността до капитал,“ каза по врече на събитието Николай Генчев. „Ако досега сме управлявал един милиард лева публични средства, то сега ще управляваме два пъти повече - 2 млрд. лв. Към публичните пари се прибавят и тези от частни инвеститори, затова предприятията ще получат много повече финансов ресурс“, каза Генчев.

Ефектът „Фонд на Фондовете“

Бисер Петков представи постигнатите резултати и макроикономическите ефекти от изпълнението на финансовите инструменти за програмен период 2014-2020.

Той подчерта някои предимства от предоставянето на подкрепата чрез финансови инструменти. По думите му тази подкрепа има стимулиращ и дисциплиниращ ефект върху нейните получатели, със стимулиране да реализират жизнеспособни проекти, защото средствата са възстановими. На следващо място Петков постави револвиращия ефект, който имат финансовите инструменти – по този начин гарантират дългосрочност и устойчивост на подкрепата. Не на последно място той изтъкна ефекта на лоста, т.е. привличането наред с публичен ресурс на изключителен обем частни ресурси, които мултиплицират ефекта.

Петков проследи хронологията на развитието на ФнФ в рамките на 8 години от създаването му през 2015 г. и основните точки в това развитие.

„Важно събитие, част от усилията ни за изминалата година, е подготовката и подписването на споразумения с Управляващите органи за възлагане на рециклирания ресурс“, посочи Петков.

Той каза, че държат на обратната връзка от своите партньори и регулярно провеждат проучвания на удовлетвореността, като се радват, че резултатите от тези проучвания са крайно високи – 8,3 по 10-степенната скала. „Надяваме се през настоящия програмен период да продължим да удовлетворяваме очакванията на пазари и партньори“, изрази надежда Петков.

Той припомни, че ФнФ получи международно признание, което отговаря на целите на УС за разширяване на международното присъствие. Фондът полага усилия и по отношение на повишаване на оперативната ефективност, на оптимизиране на разходната структура.

„Според опита за измерване на ефекта от ФнФ, изпълнението на финансови инструменти през изминалия програмен период е довело до увеличаване на БВП на страната с 2,8 процента. Това е ефектът, измерен с натрупване за периода от 2019 г. до 2023 г. Изводът е, че на база данните от този модел бихме могли да твърдим, че изпълнението на финансовите инструменти през изминалия програмен период спомага за много по-висок икономически растеж на България“, отбеляза Петков.

Той посочи, че вносът на стоки и услуги е нараснал с 2,5 процента в сравнение с базисния сценарий. 

Петков каза, че значителен ефект показва интервенцията с финансови инструменти върху частните инвестиции, които за периода от 2019 г. до края на 2023 г. кумулативно нарастват със 7,6 процента.

Последният измерен аспект е върху активността на активното и  трудоспособно население на страната. Преките ефекти, които се наблюдават, са от откриването на нови работни места, увеличаващи заетостта сред трудоспособното население с 5,4 процента. Това води до намаляване на коефициента на безработица с 2,6 процента.

По думите на Виктория Христова в процес на подготовка и преговори са няколко споразумения за финансиране с управляващи органи по национални програми за периода 2021 – 2027: Споразумение за финансиране по програма "Околна среда" - 68 млн. лв; Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони - 49 млн. лв.; Програма „Образование“ - 33 млн. лв.; Програма „Морско дело, рибарство и аквакултури“ - 13 млн. лв. Според нея Заложените приоритети на споменатите програми са насочени към насърчаване на устойчивия растеж и конкурентоспособността на МСП, създаване на работни места, градско и регионално развитие. Ще бъдат подкрепяни най-вече дейности, свързани с цифровизация и дигитализация, засилване на капацитета за научни изследвания и иновации, въвеждане на модерни технологии. Значителни средства са предвидени за насърчаване на прехода към кръгова и ресурсоефективна икономика, енергийната ефективност и намалението на емисиите парникови газове.

„Предвидената подкрепа ще продължи да се предоставя чрез дългови и дялови финансови инструменти под формата на гаранции, споделено финансиране, капиталово и квазикапиталово дялово участие“, посочи Христова.

„В следващия финансов период активите под управление на ФнФ ще са над 2 млрд. лв.“, каза Павел Лисев. Според него, в следващите години ще е налице териториална насоченост на инвестициите, което означава, че те ще са насочени към по-слабо развитите райони на страната.