Светослав Бенчев: Без работещ парламент и редовно правителство плавният преход за намаляване на СО2 в транспорта е застрашен

Един от важните документи, които парламентът трябва приеме е директивата за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), тъй като тя урежда влагането на по-висок процент биогорива. Първата част трябва да бъде транспонирана до месец юни 2025 г., а втората част – до края на годината. В зависимост от това как ще се транспортира ще стане ясно какво ще е отражението върху цените на горивата. Това коментира в интервю за 3e-news.net председателят на Българската петрола и газова асоциация (БПГА). Той обръща внимание, че  страната ни изостава фатално с приемането на важни законодателни актове, а липсата на редовно правителство води до неработеща администрация.

Господин Бенчев, кои ще бъдат факторите, които ще определят цените на петрола през следващата година, а и след това ?

Бих се пошегувал - международното положение. Върнахме се във времената, в които геополитиката беше изключително важна.

Преживяваме  изключителни трусове, независимо дали в Сирия, Украйна, Израел, Иран. Да, геополитиката се завърна. Това от една страна. От друга, зависи, какво ще направи Доналд Тръмп след 20 януари, когато стъпва във власт. С огромно значение е какво има предвид по отношение на въвеждането на тарифи, които неминуемо ще се отразят на глобалната икономика. Една тарифна икономическа война обикновено води до по-малък растеж. По-малък растеж на световната икономика означава по-малко търсене на горива. Не е за подценяване и ситуацията в Китай и как ще се развият събитията там. Икономиката на Китай не върви добре. Преди няколко дни китайското правителство обяви пакет с икономически стимули, което веднага повлия на цената на горивата – петролът тръгна нагоре с 2-3 долара. Дали това ще е дълготрайно или временно явление, ще стане ясно още догодина.

На следващо място бих посочил и каква ще бъде политиката на ОПЕК и в частност, дали ще бъдат прекратени задържащите квоти. Защото, ако бъде допуснато увеличаване на добива в момент, когато икономиката не върви, това със сигурност ще срине цената на петрола.

Много и противоречиви са факторите, които ще влияят през следващата година. Всичко може да се случи – от цена от 100 долара за барел до 30 долара. Засега може само да наблюдаваме и да гадаем. Смятам все пак, че ако се опитаме да сме разумни и консервативни в прогнозите, най-ясно на хоризонта се виждат стойности около 65-75 долара за барел. Пак казвам, това е в случай, че събитията се движат по едно сравнително адекватно русло. За съжаление, в последните години това не е точно така.

В тази връзка, какво очаквате да е влиянието на тези фактори върху българския пазар на горива ?

Българският пазар на горива зависи от цената на петрола на световните борси.  Трябва да имаме предвид, че петролът не се съобразява с това, дали някой има достатъчно пари, за да си купува бензин и дизел. Нефтът е борсов продукт. За колкото успеем да го купим и преработим, за толкова го и продаваме на нашия пазар. Друго, в този смисъл, не очаквам. Засега няма идеи, слава богу, за увеличаване на акциза на горивата в България, защото това ще доведе до една изкуствена инфлация, от която никой няма полза. Все пак, искаме да влезем в еврозоната в началото на 2026 година. Така че, надявам се да няма промени в облагането на горивата.

Да обобщим - Основният фактор, който ще бъде важен за българския пазар на горива, е цената на суровия петрол. Разбира се, възможни са и други въздействия върху средата. Например - зависи как парламентът ще си свърши работата по транспонирането на европейските директиви, както за биогоривата, така и за енергийната ефективност. Каква ще е съдбата на други законодателни мерки, останали “висящи” от минали парламенти, които имат отношение към част от зеления преход и пакета „Готови за 55“. Всичко зависи от това дали и как ще ги приемем.

След като заговорихме по темата, кои са европейските изисквания, които трябва да бъдат въведени през следващата година ?

Един от важните документи е директивата за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Първата част трябва да бъде транспонирана до месец юни 2025 г., а втората част – до края на годината. Директивата за ВЕИ постановява влагане на много по-висок процент биогорива. Сега държавата в това отношение изпълнява до около 7-8 % биогорива в транспорта, а в директивата се говори за 19-20 на сто. Те не са обвързани директно с ВЕИ-та, а са като процент от намаляването на емисиите въглероден двуокис. Тоест, процентът може да варира малко, но е между 19-20 %. Това е разликата – 7 % биогорива сега, 19 % може би след година. Трудно е да се каже как ще бъде изпълнявано това изискване. Дали ще е чрез електрическа енергия, през електромобилите или биогорива. Не е ясно. 

Има ли възможност за производство на ново поколение биогорива тук, в България ?

По отношение на биодизела, да, има такава възможност. Имаме национален производител, сертифициран по европейските  програми към ЕК. По отношение на биоетанола ситуацията е доста по-сложна, защото (по информация от екоминистерството) има заинтересовани лица, които могат да произвеждат малка част от този продукт. В същото време, изключително необходима е административна процедура за одобрение от Брюксел на суровини, а в това безвремие, подобен процес се случва все по-бавно и по-бавно. Дали някой ще инвестира, след като една година чака разрешение от ЕК и МОСВ, не мога да кажа. Основната част може да се прави през блендиране в рафинерията, но това пак ще са суровини, произведени в азиатски държави, които ще бъдат смесвани с горивата у нас. 

Може ли да се прогнозира как това би се отразило на цените на горивата ?

Не мога да кажа, зависи най-много от това как ще бъде транспонирана директивата. Възможно е горивата да останат като задължение за общо блендиране, така, както сега всеки литър бензин има 9 процента етанол и 7 процента биодизел в дизела. Ако този ангажимент бъде прехвърлен на операторите, което в един момент ще се случи, за да изпълняват тази цел, вероятно те (операторите) ще се опитат да направят това така, че да има минимално отражение върху цените на горивата, но при положение, че не могат да изпълнят задълженията си  поради нормативни или други пречки или  заложените задължения са практически неизпълними, то повишаването може да бъде и по-сериозно. Всичко зависи от това, как ще се транспонира тази директива. Тя е много важна и е работа и на нас, и на Министерство на енергетиката, и на Народното събрание да се изготви законопроект, а ние трябва да участваме в изготвянето му, да разсъждаваме всички заедно, как да не се случат някои шокове и нещата да са добре, както за икономиката и хората, така и за индустрията. Съответно след това ще трябва и парламента да го приеме. Как ще се случи това предвид настоящата ситуация, а и кога е много трудно да се прецени. Съответно не мога да кажа и как точно тази директива ще се отрази на цените на горивата. Другото важно изискване, което трябва да влезе в сила през 2025 година е системата за търговията с емисии в транспорта и сградите.  Там реалното заплащане на емисиите и закупуването ще започне от края на 2026 година, но догодина системата трябва да започне да работи, да се тества, да се изготвят доклади. Например - от операторите - колко емисии изпускат, как, може ли да има намаление и къде и после да се тръгне плавно към влизане в сила на изискванията в края на 2026 година. Законопроектът е написан, но виси някъде в пространството. Колкото по-дълго си виси в пространството, толкова повече проблеми се трупат. Най-вероятно действието му ще трябва да се отложи, тъй като министерството няма готовност. Изпълнителна агенция “Околна среда”, откъдето трябва да се издават разрешителни трябва да има специална дирекция за това, да й бъде осигурено финансиране … Въобще, има много проблеми, които се трупат заради бавенето на парламента. Силно се надявам, че мерките няма да влязат рязко и от веднъж в сила в края на 2026 година, когато трябва да започне търговия с тези квоти. Тогава нещата може да станат много проблематични. Оттам насетне как ще се отразят тези квоти в цените, ще е видимо след година и половина. Но повишаване на цените със сигурност ще има поради това задължение, а с  колко ще определи европейския пазар на квоти, който ще е подобен на този за въглищните централи, с всички минуси за потребителя от такова решение.

Може би хубавото в цялата тази работа е, че директивата за схемата с емисии, която трябваше да започне от 1.01.2025 година, не е транспонирана от 26 от общо 27-те държави в ЕС. Което ме навежда на мисълта, че всички правителства, както и икономическите оператори, възлагат надежда част от тези силно завишени изисквания, приети много набързо в пакета „Готови за 55“, да бъдат ревизирани от сегашния състав на Европейската комисия. Наскоро ми попадна статия, че и Европейската народна партия не гледа с добро око на забраната на двигателите с вътрешно горене от 2035 г. Също така, има и известна неприязън от страна на новия състав на Европейския парламент към новия емисионен стандарт Евро 7. Дали ще има реакция, ще видим, но според мен преразглеждане на критериите би било известна стъпка в правилната посока. Ние вървим категорично към по-зелено бъдеще в транспорта, но стъпките, с които се движим, са много бързи. Така че, надявам се да има някакво отлагане. Не става въпрос за връщане назад. Голяма част от европейските икономически оператори вложиха огромни пари в системи за намаляване на замърсяването, системи за СО2 емисии и ако се върнем назад, ще са пропилени огромни инвестиционни средства, а това ще влоши още повече конкурентоспособността на европейската икономика. 

В Китай, например, няма толкова високи “зелени” изисквания. В САЩ може и да има подобни на европейските, но там те се субсидират от държавата през данъчни облекчения. Всъщност, единствените, които не се чувстват добре в тази ситуация, са европейските производители и европейската индустрия. Затова и непрекъснато повтарям, че Европа е единственият голям геостратегически регион, който губи производствени мощности по отношение на рафинериите. Нито Китай, нито САЩ, нито Африка дори, губят рафинерии. В Европа сме загубили 30 рафинерии за 10 години. Имаше 110 рафинерии през 2015 година, а в момента са 79. Всичко това се дължи на факта, че те стават неконкурентоспособни. Това беше целенасочена политика на някои европейски държави – да не произвеждат определени продукти и да ги купуват от страни, с които в момента сме в конфликт. Стигна се дотам, че някои държави не могат да осигурят собствената си нужда от нефтопродукти. Това не важи за България, слава Богу!

Наблюдава ли се отражение на електрическите превозни средства върху цените на горивата ? 

Имах впечатление, че в страната ни има 8-9 хил. електромобила, а те всъщност вече са 17 хиляди. Това не е огромно количество, но ръстът вероятно е в стотици проценти. Все пак, те са още много малка част -  около половин процент от целия автопарк. Поне за момента, електромобилите не могат да окажат кой знае какво влияние на пазара като цяло. Разбира се, петролните компании работят, за да има зарядни станции по бензиностанциите и то не само в градовете, а и по магистралите.

И в Европа електромобилите са по-малко, отколкото беше планирано. Дори и в силно развити държави като Германия ситуацията по отношение на електромобилността не е такава, каквато се предвиждаше.

Електромобилът има един основен недостатък и това е пробегът. Докато няма начин да се изминава доближи пробега до този на автомобилите с вътрешно горене, тези коли няма да бъдат конкурентоспособни.

Екологичните теми няма да ги засягам, защото също са много спорни.

Имате ли вече достатъчно данни, които очертават картината на потреблението на горива през 2024 година ? 

Данните трябва да станат ясни тези дни, но грубо мога да кажа, че 2024 г. се очертава почти като предходната година. Това е съвсем нормално. Икономиката е с минимален ръст, въпреки че не сме в рецесия.

Обикновено потреблението на горива е свързано с икономическия ръст. Тоест, ако икономиката расте, предполага се, че ще расте и потреблението на горива. Ние сме отворена, пазарно ориентирана икономика с поток към Европейския съюз. Производството е насочено към ЕС и ако износът се увеличи, за което се надявам, предполагам, че ще се увеличи и търсенето на горива. Основно, при горивата се разчита на ръста на тежкотоварния транспорт и бизнеса, а не толкова на домакинствата.

Тук е мястото да отбележа, че авиотранспортът е също сектор, в който ще има промени от 1 януари поради  навлизането на устойчивите авиационни горива (SAF). Авиотарнспортът все още не е стигнал нивата отпреди Covid, но това също е сектор, от който ще може да се очаква някакъв растеж. Последните години, включително настоящата 2024 г. бяха много сложни, защото се работи много трудно в сектор, в който няма яснота и предвидимост. Когато няма ясна държавна политика, когато няма политическо управление, с което да се работи по някакви насоки за развитието на следващите поне 2-3 години, се получава така, че голяма част от компаниите остават в застой. Те просто не могат да планират развитието и инвестиционните си програми.

Давам пример с електронните фискални бележки, предложение, прието от Народното събрание през август, но оттогава досега в застой, защото няма промени в Наредба 18, така че да може на практика да се прилага. Шест месеца държавата не прави нищо. Компании, които издават електронни бележки в цяла Европа, включително и в Сърбия, все още не могат да правят това в България.

Дори и по теми, по които се постига съгласие с администрацията, просто не се работи, защото няма кой да даде насоката и няма кой да проследи процеса от приемането на закона да прилагането му в нормативната база и реализацията след това. Това в крайна сметка е в ущърб на клиента. С тези електронни бележки например, идеята, която компаниите имат, е да се дават персонални отстъпки на потребителите, да се улеснят плащанията по обектите, да има още и най-разнообразни подобрения. Но това не се случва.

Отделно в такива смутни времена процъфтява и сивият сектор. Измамите и точенето на данъци си съществува Виждаме огромни разлики в цените на бензиностанциите. В някакви рамки това е оправдано и е плод на силно конкурентния ни пазар, но има и огромни ценови разлики, за които не може да има законово обяснение. Става въпрос за разлика в цената на литър гориво от 30 – 35 стотинки. Очевидно нещо не е както трябва и е необходимо държавата с помощта на индустрията и други организации да решава подобни проблеми. Без да имаме функциониращо правителство, работещ парламент и стабилна държава, за съжаление нещата ще стават все по-трудни.

БПГА вече има 25-годишен опит. Какви постижения може да отчетете като петролна и газова асоциация за този доста дълъг период, какви са предизвикателствата, пред които сте изправени сега?

За 25 години се случиха много неща. Ще го кажа малко по-глобално. При създаването на петролната асоциация основната идея е била тя да се пребори с държавния монопол и да има свободен пазар. Много често, когато си говорим с колеги от други енергийни браншове, било то електричество, било то природен газ, те казват следното: вие сте големи късметлии, защото успяхте да постигнете свободен пазар.  Гордеем се с това - имаме свободен и конкурентен пазар, който работи много добре. Освен това, този пазар отговаря на всички европейски изисквания, което винаги е било сред приоритетите на асоциацията – всички нормативни актове и стандарти на ЕК са транспонирани в българското законодателство.

С течение на времето БПГА се превърна в гарант за свободен пазар и качествени европейски продукти. Между другото, много съм горд, че нашите обекти за търговия на дребно са сред най-хубавите, които съм виждал в Европа. На Балканите със сигурност. На много малко места освен в България може да видите хора, които идват, зареждат ви колата, измиват ви стъклата, бензиностанциите са чисти, приятни. Изградени са на нужните за града места, съобразени с необходимостта на магистралите.

Това сме постигнали за 25 години – хубав, стабилен, конкурентен пазар. 

Какво ни чака оттук насетне? Да подготвим прехода към някакъв следващ тип ресурс, който ще захранва енергията в транспорта. Това е бъдещето, независимо дали ще е след 5,10 или 15 години. Колкото по-плавно се случи този преход от един тип гориво към друго, толкова по-добре. Въпреки че, моето лично мнение е, че употребата на петрола няма да спре през следващите 20-30 до 50 години.

Наш приоритет е и така да работим с правителството и европейските институции, че големите трансформации да са плавни и без пазарни шокове, а европейското законодателство да бъде транспонирано правилно в националното.