„Компас за конкурентоспособност“ – новият проект на ЕК за политиката за чиста и модерна промишленост

Липсата на правомощия на ниво Брюксел направи политиките на ЕС за чиста промишленост разединени и по-малко ефективни на практика, но Европейската комисия иска да промени това в стремежа си да повиши конкурентоспособността на Европа.

Документът „Компас за конкурентоспособност“‘Competitiveness Compass’ , който бе разгледан от Euractiv преди публикуването му тази седмица, е най-новото усилие на Европейската комисия да преформатира икономиката на Европа, за да осигури просперитет и действия в областта на климата.

Но този път Комисията казва, че Брюксел се нуждае от повече надзор върху това, което правят отделните столици.

„Компасът“ призовава Европейската комисия да „координира“ националните политики, като казва, че индустриалните цели трябва да бъдат за националните столици, а не за целия ЕС. Така се търси начин и да се затегне начина, по който държавите-членки харчат парите си от ЕС.

Въпреки че езикът е помирителен – новите управленски договорености биха „насърчили“ държавите-членки да работят по общи приоритети – този ход може да се разглежда като заграбване на власт и е вероятно да предизвика скептицизъм и категорична опозиция в някои национални столици.

Разпокъсани политики

Комисията е ясна относно това, което вижда като проблем, като казва, че „всяка държава-членка прилага свои собствени промишлени и подкрепящи политики, за да повиши националната конкурентоспособност, без да обръща малко внимание на това, което се случва в другите държави-членки“.

Комисията казва, че това намалява въздействието на тези политики и ограничава ползите за целия ЕС.

За да се справи с това, Комисията предлага „инструмент за координация на конкурентоспособността“. Фокусирайки се върху нуждите от конкурентоспособност на ниво ЕС, инструментът ще идентифицира „съвместни приоритети за конкурентоспособност“ между държавите-членки и ще създаде планове за действие за столиците, които да работят за постигане на тези приоритети.

Комисията ще използва бюджета на ЕС и финансирането от ЕИБ, за да „стимулира“ държавите-членки да изпълняват плановете за действие и иска кохезионното финансиране, което понастоящем е за регионално развитие, да играе по-голяма роля в подкрепа на промишлени проекти.

Подходът изрично се основава на процеса на „европейски семестър“, политика на финансовата криза след 2008 г. за по-строг контрол върху разходите и икономическата политика на националното правителство.

Подобно на европейския семестър, индустриалните цели ще бъдат за отделни държави, а не за целия ЕС.

Като първи тест Комисията иска да координира политиките на ЕС и националните политики „в няколко избрани области с ясна добавена стойност към конкурентоспособността на ЕС“. Такива ще са например трансграничните енергийни връзки.

Комисията също така иска да се заеме с прословутото коледно дърво в Брюксел, в което законодателите добавят допълнителни елементи към предложените закони на ЕС, за да осигурят консенсус за приемане от Парламента и Съвета.

Това е особен проблем за индустриалната стратегия, която има за цел да се съсредоточи плътно върху важни сектори и да пренебрегне по-малко критичните индустрии.

Основният закон за индустриалната стратегия на ЕС, „Net Zero Industry Act“ (Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии), съдържа списък от „стратегически“ икономически сектори. Този списък нарастваше, докато законодателите обсъждаха текста, като сега обхваща широка част от европейската икономика.

За да предотврати това да се случи отново, Комисията иска да разработи методология „за идентифициране и дефиниране на други стратегически сектори или дейности“.

Конкуренцията от САЩ и Китай

Индустриалната стратегия включва повече държавна намеса в посока на икономиките и отново навлезе в основния поток, тъй като политиците се борят с деиндустриализацията и уязвимостта на веригата за доставки. Лидерите също така се надяват, че една „зелена индустриална стратегия“ може да доведе до структурната промяна, необходима за ограничаване на изменението на климата и създаване на нови работни места и икономически растеж.

ЕС е изложен на силна конкуренция от страна на САЩ и Китай, които имат свои собствени индустриални политики, но все още не са успели да превърнат различните си планове в ясен напредък.

 Комисията ще пусне дългоочакваната „Сделка за чиста промишленост“ през февруари в опит да възроди амбициите си в областта на индустриалната политика.

Според изтеклата чернова документът Competitiveness Compass от тази седмица има за цел да създаде „Европа, в която утрешните технологии и чисти продукти се изобретяват, произвеждат и предлагат на пазара“.