Цените на горивата вървят надолу, но колко дълго ще се задържи тенденцията ?

Цените на горивата в България намаляват и засега наблюдателите са на мнение, че тенденцията ще се задържи. За какъв период обаче никой не се ангажира, тъй като петролният пазар, както винаги може да даде други сигнали в резултат на геополитическата обстановка.

Горивата

Цената на бензин А95 за последния месец е намаляла с 0,02 лв. за литър (0,02 лв./л) или с 0,76 % с тенденция за поевтиняване  - до 2,61 лв./л, става ясно от данните на Fuelo.bg. И докато за последните 3 месеца се отчита поскъпване с 0,09 лв./л или с 3,57 %, за последната една година се регистрира поевтиняване с 0,05 лв./л или спад с 1,88 %. За по-лесно сравнение може да се посочи, че на 10 март миналата година бензин А95 е струвал 2,66 лв./л.

При дизела поевтиняването за последния месец е с 1,13 % или с 0,03 лв./л – от 2,65 лв./л на 8 февруари до 2,62 лв./л на 10 март тази година. Спрямо година по-рано поевтиняването е по-съществено – с 5,42 % или с 0,15 лв./л – от 2,77 лв./л до посочената по-горе стойност към днешна дата.

По отношение на пропан-бутана за последния месец няма изменение и остава на цена от 1,30 лв./л с тенденция за застой на цената. За последната година изменението е в посока нагоре, макар и незначително – с 0,03 лв./б или с 2,36 % или от 1,27 лв./л на 10 март миналата година до посочената по-горе цена към настоящия момент.

Цената на метана е единствената, която се движи нагоре, макар и слабо, става ясно още от данните на Fuelo,bg. Така за последния месец цената на метана е нараснала с 0,06 лв./кг или с 2,55 % - до 2,41 лв./кг към днешна дана, а за последните три – с 10,05 % или с 0,22 лв./кг с тенденция за поскъпване. Тази тенденцията е регистрирана от есента на тази година, след спад през лятото на 2024 г. (до 2,05 лв./кг) като за посоченото време увеличението е с 10,55 % или с 0,23 лв./кг до посочената цена от 2,41 лв./кг.

Какво се случва на пазара на петрол

Съчетанието на редица негативни фактори – от историята с митата за Канада, опасенията от връщане на пазарите на производството на ОПЕК+, големият натиск на Тръмп върху Иран и търговската война между САЩ и Китай  през миналата седмица се отразиха значително на пазара. Цените на петрола през изминалата седмица се сринаха, а в последния ден от седмицата настъпи леко възстановяване. Негативните фактори доведоха до подтикна дори саудитците да намалят цените. Наблюдателите очакват, че първоначалния шок от първия месец от управлението на администрацията на Тръмп е отминал и настъпва време за по-нюансиран подход с фючърсите на ICE Brent, които остават в диапазона 70-71 долара за барел.

Изглежда, че и геополитическите рискове намаляват, след като Русия изрази съгласие да обсъди примирие с Украйна.

Лоши новини идват и от Китай, след препоръката рафинериите постепенно да започнат отказ от производство на основните видове горива като бензин и дизел. Така през първите два месеца на тази година спрямо миналата Китай е внесъл с 5 % по-малко петрол – средно 10,38 млн. барела на ден през януари-февруари 2025 г. Производителите в страната се преориентират към нови доставчици, заради санкциите.

Мечите настроения преобладават, отчитат наблюдателите на пазара, посочвайки в своя подкрепа и настроенията на хедж фондовете, и отказа от дълги позиции.

През миналата седмици Citigroup, Morgan Stanley, а и Goldman Sachs Group Inc. и JP Morgan Chase & Co  намалиха прогнозите си за еталона Brent. Citigroup заложи на 60 долара за барел, Morgan Stanley – на 70 долара за барел. Goldman Sachs Group Inc. остана най-позитивна с очаквания за цена в диапазона 70-85 долара за барел, докато JP Morgan Chase & Co  свали очакванията си до 50 долара за барел.

Сега наблюдателите на пазара преосмислят влиянието върху цените след натиска на администрацията на Тръмп върху венецуелския петрол, но по-скоро върху доставките от Иран. Остават и редица въпроси около редица политики по отношение на Близкия изток. И въпреки че настроенията са повече „мечи“, основно заради решението на ОПЕК+ за увеличението на добива на петрол, участниците на пазара си оставят „вратичка“ заради изненадите, които може да поднесат големите консуматори на петрол като Китай, Индия, а и САЩ.