Със 70% може да се намали сметката за тока след инвестицията в соларна система с батерия за съхранение

„Факт е, че слънцето не винаги грее и вятърът не винаги духа, когато имаме нужда от енергия. Факт е обаче, че вече са на разположение редица технологии за съхранение на енергия, които ни помагат да се справим с този проблем“, сочи докладът „Системи за съхранение на енергия. Пазарни перспективи за България“, разработен от Асоциация за производство съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ).

IPS (International Power Supply), която е един от водещите български производители за интегриране на системи за производство и съхранение на възобновяема енергия в световен мащаб, представи пред журналисти, успешния си опит по внедряването на собствена соларна централа от 30 kWp в офис сградата си от 4 хил. кв. м. в кв. Дружба в София. Инсталацията е допълнена и от батерия за съхранение от 120 kWh, която позволява излишъка от енергия произведен през деня, да бъде съхранен и да се използва през тъмната част от денонощието. 

Соларната система на IPS произвежда годишно 33,5 MWh и спестява 15,5 тона вредни емисии. Цената на конфигурацията е 92,000 лв. и се изплаща за срок от 5 до-7 години. „В хубави слънчеви дни, без облаци,  3-те етажа от сградата не ползват ток от мрежата. В дни с недостатъчно слънцегреене, редукцията на сметката е около 70%“, обясни Александър Рангелов, изпълнителен директор на IPS.

Ключовият мотив на IPS да инвестира в подобна система е, че позволява на фирмата да е енергийно независима, да оптимизира сметките си за ток и да пести емисии. Подобен тип автономна захранваща система с двойно преобразуване на енергията, позволява и предпазване на техниката и електроуредите от  повреди, предизвикани от лошото качество на  електроенергията подавана от мрежата (пренапрежение, напрежение под номинала, честотни смущения).

Слънчевите панели могат да бъдат инсталирани на всякакъв тип сгради, стига да има подходящо място за тяхното разположение. Самата батерия за съхранение и преобразувателната система заемат няколко квадратни метра и могат да се инсталират в мазе/гараж/сервизно помещение.

„Съхранение на енергия. Пазарни перспективи за България“

Технологиите за съхранение на енергия могат да бъдат решение и в много по-големи мащаби и да увеличат гъвкавостта на електроенергийната система и дела на възобновяемите енергийни източници във всички сектори, сочи докладът „Съхранение на енергия. Пазарни перспективи за България“, разработен от Асоциация за производство съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ). Той беше представен по-рано през деня на уебинар организиран от асоциацията, от Марияна Янева, директор политики и комуникации в АПСТЕ.

„Повечето технологии за съхранение на енергия могат да бъдат внедрени бързо с високо обществено одобрение и във всеки един мащаб и ниво на електрическата система - производство, пренос, разпределение, потребление. Системите за съхранение могат да предоставят и системни услуги  като капацитет, регулиране на честотата, минимизиране на разходите за балансираща енергия“, сочи още доклада.

Предстоящото десетилетие до 2030 г. е шансът на България да разработи план за систематичен преход към нулеви нетни емисии. Изработването на ясна визия за неутрална по отношение на климата икономика и подкрепяща регулаторна рамка ще положи основите на трансформацията на енергийния сектор, а с него и на цялата икономика.

Според изводите на доклада, с амбициозна политика за преход към нисковъглеродна енергетика до 2030 г. в България могат да бъдат изградени поне 7 GW нови ВЕИ мощности, заедно с 1.7 GW системи за съхранение на енергия.

За да може независимите производители на електроенергия, операторите на електропреносната мрежа, домакинствата, бизнеса и енергийните общности  да се възползват от различните приложения на технологиите за съхранение на енергия, важно условие е да се приемат адекватни политики и правила на пазара, които да позволят появата на различни успешни бизнес модели, сочи още докладът.

Проучването на АПСТЕ, залегнало в доклада с участието на 32-ма професионалисти в областта на енергетиката, както и ключови заинтересовани страни в развитието на пазара за съхранение на енергия в България, показва, че съществуващата регулаторна рамка почти единодушно се счита за ограничаваща, а не стимулираща развитието на иновативни бизнес модели за широко интегриране на технологии за съхранение на енергия.

Към момента в законодателство са направени единствено актуализации, които транспонират определението за система за съхранение на енергия, но няма законова рамка, предназначена да подкрепи тяхното развитие.

Общото разбиране сред респондентите е, че заради липсата на законови разпоредби, настоящия пазар за системи за съхранение на енергия в България е ограничен най-вече до ВЕИ системи за собствени нужди, които не са свързани към мрежата.

По време на уебинара, Димитър Цеков, технически директор в електропроектантската фирма Renergy и член на борда на АПСТЕ, подчерта, че дългогодишният му опит с разнообразни проекти, показва, че качественото предварително проучване и проектиране в етапа на развитие, е ключово за максимално оптимизиране на техническите параметри за ефективно изпълнение и експлоатация и по-печеливша инвестиция.