Пламен Абровски: В условия на криза, много малко от нас могат да си позволят да работят екологосъобразно

Европейската комисия повиши изискванията за получаване на субсидии, за да започне да се произвежда екологосъобразно. За да имаме по-качествена храна, е необходим силен контрол по цялата верига. Българските фермери са много добре обучени за използването на пестициди.  При отглеждане на селскостопанските животни най-важна е ефективността.

Това каза пред Dir.bg председателят на парламентарната комисия по земеделие Пламен Абровски.

На 10 юни той ще бъде гост-лектор на конференцията Green Transition 2022. За втора поредна година тя ще фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си.

- Г-н Абровски, какви са основните ползи и най-големи рискове в земеделието и животновъдството в условията на Зелен преход?

- Когато говорим за Зеления преход, за концепцията на Зелената сделка, трябва да знаем каква е целта на ЕС, за да я предложи въобще. Климатичните промени са факт и след срещата за климата през 2015 г. в Париж ЕС взе решение да бъде лидер и да даде пример на целия свят за постигане на устойчива икономика, добре съчетана с екологичните норми и изисквания, т.е. да изгради и поддържа една екологосъобразна икономика. И като част от нея - зеленото земеделие.

Това обаче беше при условия на възход, както на ЕС, така и на света като цяло - нямаше икономическа криза, нямаше война в Украйна, нямаше ковид. В условията на един добре подреден свят можем да си позволим да работим за защита на климата. Когато обаче сме в условия на криза, много малко от нас могат да си позволят да работят екологосъобразно.

И поради тази причина в известна степен Европейската комисия леко отстъпи от изискванията на Зелената сделка, какъвто е примерът тази година с угарите. Както вашите читатели сигурно знаят, за да получат субсидии, директни плащания на площ, земеделските производители трябва да заделят част от своята територия - това са т. нар. екологично насочени площи под угар. Но тази година заради продоволствената криза, заради войната в Украйна, беше разрешено да ги разорават. Тоест, в момента имаме леко отстъпление от Зелената сделка.

- Инструментите на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) би трябвало да стимулират постигането на устойчиво земеделие. Какви са тези нови или променени инструменти, които правят тази ОСП съвместима със Зелената сделка?

- Най-новото в цялата нова ОСП е, че ЕК завиши изискванията. Това което до момента се получаваше под формата на допълнително плащане - под формата на т. нар. зелени директни плащания, сега вече ще са базово изискване, за да могат да се получат субсидиите. И оттук нататък земеделските производители вече ще трябва да надграждат, животновъдите ще трябва да надграждат, ще трябва да увеличат биологичните си площи, въобще ще трябва да започнем да произвеждаме по-екологосъобразно.

- От гледна точка на ОСП има ли вече България оценка на това, което трябва да се направи в агрохранителния сектор - най-вече за качеството на храните?

- Трябва да се засили контролът. Като се започне от препаратите за растителна защита, от ветеринарно-медицинските продукти през различните техники за производство и се стигне до самата произведена храна.

- Кажете в действителност на какво ниво е страната ни по отношение на изискванията за прилагане на пестициди?

- Мога да ви уверя, че нашите земеделски производители, особено тези, които се занимават със зърнопроизводство, са изключително добре обучени и запознати с изискванията, които налага ЕС в тази област. Може би са едни от най-добре запознатите фермери на целия ЕС.

- Напоследък се повдига въпросът за свободната паша, особено в планинските райони. Има предложения за ограничаването й заради отделяния от животните метан в атмосферата.

- Животните независимо дали са в обора или са на пасището, те ще отделят метан. Въпросът със свободната паша е по-скоро за ефективността, която трябва да търсим в нашите земеделски стопанства, защото когато животните се отглеждат оборно, те са много по-ефективни като производство - на мляко и месо. Когато са на свободна паша, най-много се доближават до биопроизводството, това е факт.

- Прави ли се достатъчно у нас за хуманното отношение към животните - по време на транспортиране, по време на умъртвяване. Пригодени ли са фермите за това, според вас?

- Доколкото ми е известно, навсякъде в страната пунктовете за транспортиране, за почивка на животни, са изключително добре оборудвани. Като държава членка на ЕС трябва да спазваме определени стандарти, които няма как да заобиколим. Същото е и по отношение на умъртвяването, но това не е на ниво стопанство, а на ниво месопреработка.

На ниво стопанство големите ферми, тези, които са по-високо ефективни нямат проблем с хуманното отношение към животните. Затова през следващия програмен период по-голяма част от подпомагането би трябвало да се насочи към по-малките животновъдни ферми, за да могат да достигнат качеството и стандарта на по-големите.

- СЗО призова за налагане на екологичен данък върху производителите, дистрибуторите и потребителите на тютюн по цялата верига. Определя тютюневия жизнен цикъл като изключително замърсяващ и увреждащ процес. Какво мислите за това?

- Като бивш пушач бих насърчил въвеждането на по-висок акциз върху цигарите. По отношение на тютюнопроизводстото бих бил малко по-резервиран за налагането на такъв данък. Защо. От една страна, ще продължи да се пуши. Съответно ще има интерес от производството на тютюн. А в България тютюнопроизводителите са хора, които живеят в изключително необлагодетелствани райони и вече говорим за социален ефект, не толкова за производствен и търговски за тютюна. Гоним социалния ефект в България.